"Какви е деца раждала..."

Мариян Михайлов Петров - "Мариян Първи" /14.07.1961 - м.10.2002г./
1.Покойният Мариан Първи - нарекъл така освен себе си и своята основна фирма. Той е сред едрите заемни милионери в сливенския край и страната. Негови са хотел "Здравец" в София, спонсорството на авторитетните ралита, конкурси за мис. Притежава ферми, 2 винзавода, винарската изба в Каварна. 2 смесени дружества препират пари в странство - българо-руското "Импекс универсал" и българо-украинското "Убимекс". Има 10 чейнджбюра, 2 финансови къщи и 5 акционерни участия в трезори и производните им.
Мариан Петров чрез своята популярна финансово-брокерска къща е забъркан в препирането на милиони долари от руснака Майкъл Чорни към приятелския кръг "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева. Мариан Петров получава кредити от забягналата сега в чужбина банкерка Цецка Петрова, задигнала над $ 10 млн. от хасковския клон на бившата "Софиябанк". Цецка Петрова след онзи скандал стана шефка на Орсовата банка. Мариан Първи е приятел, другар, съдружник по афери и всичко останало с учредителите на Агробизнесбанк от ПЧБ и Молловия кръг. Между впрочем Мариан Първи също лежеше на кредитната ясла на ПЧБ. А капиталът на Орсовата банка бе "събиран" по сметки в същата ПЧБ.
Мариан Първи е бизнессъперникът на сливенския кредитен милионер Деян Добрев, протежиран от родния политически елит. На него пък ПЧБ отказа да му даде кредит. Самият Добрев загина през 1994 г. дни преди да заработи негов завод за водка за Русия. Веднага след това тръгна друг в Пловдивско. Пресата написа, че е свързан с Валентин Моллов. Поред си отидоха както убийците на Деян Добрев, така и техните убийци.
Мариан Първи контактува плътно с пирамидата "Карат 3". В нея с 150 млн. лв. се прости алкохолния бос цар Киро и с 800 млн. лв. - родни шарани, твърдят посветени. Взривове през есента на 1995 г. срещу жилищата на фараоните Явор Станков и Диан Димитров белязаха "сметките". В цялата тази компания бе чейндчаджията Бисер Танев на бюро"Денис".Той зачезна с $5 млн. лятото на 1994 г.
Арестът на Мариан Петров е съвместен с ареста на основателя на Агробизнесбанк доц. Тодор Янков, Николай Хамънов - пловдивски ексшеф на Биохим, Явор Стайков и Деян Димитров, финансисти и банкери от Югозападна България.
източник: "СЛИВЕН+"

2.Сливенски фараон загина в катастрофа
Скандалният сливенски фараон Мариян Петров, известен още като Мариян I, почина вчера след тежка катастрофа. Лекарите от Медицинска академия в столицата се бориха за живота му няколко часа, но бизнесменът издъхна от тежките травми. Произшествието е станало надвечер в сряда край Ямбол. На 500 м от изхода на града, в посока към село Калчево, управляваният от Мариян автомобил "Ауди 80" се блъснал челно във "Фолксваген голф". На място е починал возещият се до сливенския бизнесмен Драгия Ж. Управляващата фолксвагена Славка Д. от Ямбол и 4-годишната й дъщеричка са получили комоцио, но са без опасност за живота. 41-годишният Мариян Петров е бил настанен в ямболската болница с фрактура на черепа и левия крак и множество вътрешни разкъсвания. По-късно бил преместен в МА, където починал. Все още се изясняват причините за катастрофата. Петров бе на едно от първите места в списъка на кредитните милионери и бе разследван за серия от афери с невърнати кредити.
автор:Мариана Жекова
Източник: Standartnews

3. Мариян Петров-„Първи”
Човек на Доган, отговарящ за Сливен и Ямбол, и също близък до Агробизнесбанк, загина при мистериозна катастрофа през октомври 2002г.. Мариян Първи беше кредитен милионер, с много висящи дела, но неосъждан. По неведоми пътища Петров става богат бизнесмен почти буквално за една нощ и загубва всичко също толкова бързо. 8 години след произшествието, много хора твърдят, че смъртта на Мариян Първи е предизвикана умишлено.
източник:Разкрития.ком 4. Така не правят всички жени
Софийският градски съд трябва да гледа задочно дело срещу бившата шефка на УС на Българската земеделска и промишлена банка (БЗПБ) Веска Меджидиева. Обвинителното постановление по дело №262 датира от 22 декември 1997 г. и досега бе отлагано два пъти поради процедурни причини. Следователят от Специализираната следствена служба Емил Григоров е установил, че финансовите злоупотреби са станали в периода октомври 1994 - май 1995 г. и тези пари са били преведени по сметките на четири фирми, след което са изнесени в чужбина. Според обвинителното постановление Веска Меджидиева за този период е присвоила 274 млн. стари лв. (около $10 млн.) от общия акционерен капитал на БЗПБ, възлизащ на 299 568 879.80 лв.
Аферата
През лятото на 1994 г. в София възниква идеята за създаване на ЗЕМЕДЕЛСКА И ПРОМИШЛЕНА БАНКА. Според достоверни източници натиск за лиценза на банката е оказал кабинетът на Жан Виденов. Причината е, че от Държавния фонд за реконструкция и развитие, външни държавни заеми, бюджетни субсидии и пари от приватизация се очаква да се съберат над 10 млрд. лв. „в подкрепа на орсовките" - земеделските кооперации на Златимир Орсов. На 5 юли на събрание в НДК - София, е взете решение капиталът на орсовките да бъде увеличен на 450 млн. лв. Същия ден отново в НДК правителството на Виденов провежда съвещание по проблемите на земеделието и премиерът обещава преференциално кредитиране на селото. Естествено парите могат да се въртят само от приятелски кръг и така е решено да се създаде Българска земеделска и промишлена банка. В средата на юли Веска Меджидиева заедно с шефа на строителната фирма на съпруга си „Колонел" Ангел Василев и председателя на Съюза на земеделските кооперации в България Атанас Радев образуват инициативен комитет, който извършва организаторска работа по създаване на бъдещото дружество.
На 02.08.1994 г. в Първа частна банка АД (ПЧБ) - София, е открита набирателна сметка в левове за набиране на капитала на бъдещата БЗПБ, а един месец по-късно - на 12.09.1994 г., в ПЧБ е открита набирателна сметка и в долари. Законът по онова време позволява капиталът на една банка да се държи там, където тя избере - обикновено в друга банка. Така никой не може да каже дали наистина парите ги има, или ги няма. Поради това Меджидиева се възползва докрай от тази дупка в закона и изсмуква капитала на банката веднага, след като той е внесен в ПЧБ.
С пълномощно от 02.09.1994 г. лицата Димитър Димитров Димитров и Атанас Ганев Радев упълномощават Веска Меджидиева като трети титуляр по сметка 950 184 022 599-9 в ПЧБ да управлява паричните средства по сметката. Пълномощното е нотариално заверено с дата 07.09.1994 г., но по-късно изчезва от документите в ПЧБ.
На 19.10.1994 г. в София се провежда учредително събрание на акционерите на ЗПБ, на което е създадено акционерно дружество Земеделска и промишлена банка. Приет е устав на дружеството и е избран надзорен съвет, който от своя страна избира управителен съвет. На първото си заседание за председател е избрана Веска Тихомирова Меджидиева, а изпълнителни членове са Любомир Асенов Цонев и Цецка Павлова Петрова. И двамата имат лични заслуги към Меджидиева: Ценов е човекът, който издава на прима дамата на „Орион" фалшивото удостоверение за депозиране на сумата от 1.6 млн. лв. за участие в търга, на който Меджидиева закупи за 16 млн. лв. цяло българско село - Георги Дамяново, област Монтана. Цецка Петрова доказала верността си, като препирала пари на групировката в хасковския клон на Софиябанк.
На 08.12.1994 г. Петрова и Цонев подават заявление до БНБ за издаване на лиценз на банката. На свое заседание от 02.03.1995 г. УС на БНБ разрешава на ЗПБ-АД да извършва всички банкови сделки по чл. 1. ал.2 от ЗБКД. Двадесет и пет дни по-късно - на 29.03.1995 г., Петрова и Цонев подават заявление до СГС „Фирмено отделение" с искане за регистрация и вписване в Търговския регистър на акционерно дружество с наименование Земеделска и промишлена банка. С решение на СГС от 27.04.1995 г. дружеството е регистрирано.
Със свое писмо от 17.05.1995 г. БНБ уведомява регистрираната вече ЗПБ - АД, че може да започне осъществяването на разрешените банкови сделки - т.е. това е моментът, от който ЗПБ може да започне дейността си като банка. Веска Меджидиева изобщо не обърнала внимание на новината, защото тя вече пуснала в ход схемата за източване и въртяла през банката солидни суми. До този момент от набирателната сметка тя осъществила поне три превода на значителна стойност: - на 07.03.1995г. - 55 млн. лв. в полза на финансова къща „Булмекс"; - на 09.03.1995 г. - 19 167 226.30 лв. в полза на „Еврика-93" ООД; - на 10.05.1995 г. - 200 млн. лв. в полза на „Популярна финансово-брокерска компания" клон град Троян; - 15.05.1995г. - 5 257 294.29 лв. в полза на „Ай Си Ел България" и 4 601 000.00 лв. в полза на „Алнилам" ЕООД.
Технологията
От всички цитирани по-горе преводи, единствено този към „Ай Си Ел" е свързан с дейността на бъдещата банка, тъй като се отнася за закупуване на оборудване и програмно осигуряване. За останалите преводи в платежните нареждания като основание за извършване на плащането е посочено или само „по договор" - в два от случаите, „възстановяване на средства" - за един от преводите, а за превода в полза на „Алнилам" не е посочено никакво основание. Просто от добри чувства към нейния собственик. Разследването разкрива, че в нито един от случаите няма данни средствата да са използвани във връзка с дейността на учреденото акционерно дружество ЗПБ. С преведените суми са извършвани разплащания към фирми в страната и чужбина, в левове или валута. По делото са разпитани като свидетели управителите на тези четири фирми. Свидетелката Росица Колчева през 1994 г. е била управител на ФК „Булмекс" и не си спомня точно за какво е била преведена сумата 55 млн. лева. Но твърди, че е „действала по разпореждане на представител на ЗПБ и още същия ден е превела 16 млн. лв. по сметка в Софиябанк. Останалите 39 млн. лв. са били изплатени в брой. Управителят на втората фирма - „Еврика-93" ООД, Илия Гьошев също не крие амнезията си и заявява, че нищо не си спомня за подобна сума. Той дори твърди, че изобщо не си спомня да е имал взаимоотношения със ЗПБ, защото „не познавал никой от нея". След като му били представени документи и доказателства за открит депозит по сметката на „Еврика-93", той си припомнил, но добавил, че тези пари не били „лични на фирмата му" и с тях била закупена валута и били извършени други фирмени разплащания. Никакви спомени за паричния превод няма и собственикът на „Алнилам" ЕООД агнешкият крал Николайчо Иванов Кривошиев. Едва след като следствието му представя платежно нареждане за 4,601,000 лева, преведени от ЗПБ на неговата фирма, той си спомня, че тази сума била преведена за закупуване на жито от ЕТ „ХЕРА - Димитър Димитров" - град Монтана, и не била предназначена за него. Единствено управителят на ПФБК-Троян, Даниел Василев Дамянов си спомня, че са му преведени 200 млн. лв. и че за изразходването на тези средства е подписал договор с Веска Меджидиева, който му е бил поднесен за подпис от Павел Тренев. Той обаче си го взел обратно и двамата подписали нов договор, в който вече фигурира само името на Павел Тренев и неговата фирма „Макет" ООД. С част от сумата - 85 254 000 лв., е била закупена валута в размер на $1.3 млн. (при курс 63.2 лв. за долар). Според Тренев след това той занесъл парите на Румен Спасов, а според Дамянов сумата била използвана като оборотни средства за извършване на разплащане по споразумение с ПФБК - София.
По нареждане на ПФБК - Троян, на 28.04.1995 г. в набирателната сметка на „Земеделска и промишлена" постъпва сумата от 200 млн. лв., но това не означава, че финансово-брокерската къща връща преведените на 09.03.1995 г. пари. Това вече са трите милиона долара, които Майкъл Чорни изпраща на 27 април 1995 г. чрез своята „Блонди инвестмънт". Сумата била уговорена от Тренев чрез Димитър Димитров-Шашмата (известен още като Едмон Дантес). Според уговорката Тренев трябвало да върне парите на 4 май 1995 г. плюс $420 000 лихва - по 1% на ден. Договорът е за два кредита от по $3 млн., които били изпратени на два транша от Swiss Bank Of New York, като тръгнали първоначално от Ташкент. Сумата пристига в ЦКБ - София, без да се посочва получател. Това е изпитана система за печелене, която се практикувала у нас от 1992 г.: доверен човек от банка или финансово-брокерска къща договаря предварително размера на заема и лихвата. След това декларира в банката, че очаква по своя сметка определена сума. Тя се изпраща, без да се посочва получател. След седмица изпращачът се оплаква, че парите са отишли на грешен адрес, и си ги иска обратно. Когато партньорите са коректни един към друг, парите се връщат и те си поделят печалбата от въртенето на парите. Две години по-късно банкерът Стоян Шукеров признава, че Тренев и „Орион" продават 6-те милиона на Чорни за почти 400 милиона лева и превеждат след това парите на 18 различни адреса.
Тренев, който изчезна загадъчно на 12 май 1995 г. и се появи едва 5 години по-късно, е бил перачът на пари за приятелския кръг „Орион" и за периода януари 1994 - май 1995 г. изпира на седем транша сумата от $10.5 млн. в полза на Румен Спасов. Тренев и Румен Спасов се запознават през 1993 г. чрез Веска Меджидиева. Тя пазарувала канцеларски материали от книжарницата на Тренев на ул. „Шишман" в София. Румен Спасов го уговаря да го наеме като дилър-спекулант и Тренев се съгласява. Прането се осъществявало чрез хасковския клон на Софиябанк и личната му сметка в клона на Софиябанк в кв. „Слатина". По онова време шеф на клона в Хасково е небезизвестната Цецка Петрова, която след това става директор и на банката на „Орион". Цецка Петрова от своя страна била свързана със сливенския кредитен милионер Мариан Петров (известен като Мариан Първи) и натрупала доста опит във финансовата пирамида „Нов път", където се подвизават брат й и кредитният милионер Иван Христов. Мариан Първи е собственик на десет чейнджбюра и на Популярна финансово-брокерска къща.

Рутината
И четирите суми са били преведени с личния подпис на Веска Меджидиева, като нито една не е била използвана в интерес на ЗПБ, а за търговски разплащания на частни лица. Тя е осъществила това неправомерно, тъй като дружеството, макар че все още не е лицензирано и вписано в регистъра на съда, се представлява от двамата изпълнителни членове на управителния съвет Цецка Петрова и Любомир Цонев. Освен това за изразходването на такива големи суми от набирателната сметка, само една от които се равнява на уставния капитал, необходим за лицензиране и регистриране на банката от 200 млн. лв., би следвало да има решение на управителния съвет. Но нито един от тях не е знаел за действията на Веска Меджидиева. На заседанията на УС Меджидиева е обсъждала с членовете на управителния и надзорния съвет отпускането на средства за оборудване и обзавеждане на банката, но никога за тези парични преводи.
По този начин тя незаконно е присвоила 274 167 226 лв., което по тогавашния курс на долара прави $4 338 089. Това става на три транша в периода от 25 октомври 1994 г. до 7-9 март 1995 г., когато Меджидиева и съпругът й Спасов превръщат в долари най-напред 55 млн., след това още 19.1 млн. лв. и накрая 200 млн. лв. Два дни преди на 17 май 1995 г. БНБ да издаде лиценз на банката, Меджидиева прави още един удар - присвоява си още 4 601 000 лв. Тези
пари не са нейни, нито на приятелския кръг „Орион", а са й поверени да ги пази и управлява като имущество на 1182-мата акционери на банката. Или общо за периода от 2 август 1994 г., когато се открива набирателната сметка на ЗПБ до издаването на лиценза й на 17 май 1995 г., е бил набран капитал в размер от 299 568 879.90 лв. За тях са били получени лихви в ПЧБ в размер на 14 660 655.22 лв. Общата сума е 314 229 535.02 лв. Веска Меджидиева за същия период прави парични преводи към фирми на съпруга й и към финансови къщи в размер на 314 245 242.59 лв., тоест тя е опразнила напълно касата на ЗПБ и дори оставила банката на червено с близо 16 000 лв.
Това означава, че на 17 май 1995 г. ЗПБ не би могла да започне дейността си като банка. Поради това главният прокурор Иван Татарчев завежда на 11 септември 1995 г. надзорно дело пред Върховния съд с искане на отнемане на лиценза и отмяна на регистрацията от 27 април. Проверката установява, че в банката са били вършени огромни нарушения. Най-напред уставният капитал е бил събиран и след 19 февруари 1995 г., без да се върне частта от парите на реалните платци. Първият банков превод от $471 260 Меджидиева прави на 23 септември 1994 г., т.е. още преди да се учреди акционерното дружество ЗПБ, когато се приема, че тя е можела да разпорежда изразходване на средства само със своя подпис. От тези пари Тренев превежда $300 000 в предизборния щаб на БСП за изборите през декември. Вторият превод е осъществен на 13 декември 1994 г. на стойност 55 139 700 лв., с които са закупени $847 000.
Освен това от 1182 акционери 47 не съществуват - което означава, че банката е учредена и регистрирана, без да е бил вписан целият уставен капитал от 200 млн. лв. От тези 47 фантома 35 са кооперации, които не са внесли собствени пари, а имената на 29 акционери са вписани без знанието на надзорния и управителния съвет. Сред тях е и името на Павел Тренев, който станал акционер под номер 473. Никой от участниците в тези афери не е случаен простосмъртен, който се е оказал ненадейно в схемата. Веска Меджидиева е снаха на бившия вътрешен министър и шеф на ключовия отдел „Задгранични кадри" на ЦК на БКП ген. Мирчо Спасов. Това обяснява и защо Веска се оказва толкова незаменима банкерка, макар да е завършила водопровод и канализация във ВИАС. Павел Тренев е син на бивши служители на Второ главно управление. Баща му е бил шеф на охраната на посолството ни в Лондон през 80-те години. Той прави фирма и завърта бизнес, макар че няма висше образование и е учил само една година в МЕИ.
Всъщност аферата „Веска Меджидиева" е знаменателна и симптоматична в много отношения. Тя разкрива парадокса на номенклатурния преход към пазарна икономика в България и до голяма степен обяснява провала на всички реформи за последните 12 години. Оказва се, че едни и същи хора ограбваха националните финансови ресурси, трупаха външния и вътрешния дълг на страната, основаваха банки, след това ги източваха и спекулираха с лева, след което ги фалираха и оставаха на свобода, стократно по-богати отпреди. Преди това същите номенклатурни кадри и агенти от тайните служби създаваха пирамиди, а после ги срутваха, прехвърляйки спестяванията на доверчивите българи в чужбина. В анализ на в. „Банкерь" в края на миналата година се посочва, че разследването на аферите в банковата система навежда на мисълта, че всъщност всички нови банки след 1989 г. са били „заченати" с едни и същи 200 млн. лв., които се превъртали от банка в банка, за да бъдат представени само като уставен капитал пред БНБ, след което започвал истинският грабеж на спестяванията на българите и държавните фирми. Според изчисления на експерти по този начин номенклатурата задигна чрез банките около 18 млрд. долара, които сега харчи охолно в чужбина - от ЮАР до Карибите, САЩ, Аржентина и Австралия. Това стана с помощта на 128 финансови афери, в които са замесени 1500 души. От тях 112 са хората, които наистина се налапаха от прехода и които статистиката сега отчита като постоянния 1% от българите, които живеели много добре в условията на демокрацията. Това стана възможно тъкмо по метода на Веска Меджидиева и приятелския кръг „Орион" за директното ограбване на българите чрез пирамиди, кухи финансови институции, спекула с валутния курс, предизвикване на хиперинфлация. Банковата система не можеше да не рухне, след като номенклатурата си раздаде лоши кредити за 1.2 млрд. лева, а всички спестявания и активи в банките бяха за 660 млн. лв. Левът не можеше да не рухне, след като цялата маса на парите в обращение, депозитите, наличностите в касите на търговските банки бе само 848 млн. лева. Това означава, че българските милионери се назначаваха по същия начин, по който се назначаваха директорите на социалистическите заводи, партийните секретари и шефове на външнотърговски дружества - според биографията, роднинските връзки с властта и принадлежността към партийната мафия. Поради това веднага след демократичните промени те се самообявиха за милионери и свръхспособни бизнесмени и това бе по-скоро въпрос на самочувствие, а не на реално покритие. През 1996 г. истината лъсна и се оказа, че всъщност банковата мафия у нас никога не е работила с реални пари, а просто е материализирала своите кредитни досиета. Всъщност играта на банкова система у нас по нищо не се различаваше от „тука има - тука нема". А хора като Веска Меджидиева, Иван Миронов и сие просто се оказаха по-хитри и в един момент грабнаха плячката, за да си я присвоят и да си уредят живота в чужбина. За този период номенклатурата натрупа вътрешен дълг от $10 млрд., поради тази причина не намалява и външният ни дълг от $10.5 млрд., а БВП спадна с над 40%. В същото време Меджидиева и Сие ограбиха около $1.5 млрд. лв. спестявания на гражданите. Освен възможността за кражби на парите от определени лица нормативните документи създадоха и друго, може би по-важно предимство. Това бе фактическата забрана към неупълномощените да се включат в далаверата. Типичен пример е изискването за държавна гаранция по отпусканите заеми за частен бизнес. Тя важеше от 1989 г. до първите месеци на 1991 г. Ала ликвидирането на контролната система стана най-голямото улеснение за появата на новата олигархия. Възможно е делото срещу Меджидиева и този път да бъде отложено по процедурни причини. Тя продължава да си живее необезпокоявана със съпруга си и деветгодишния си син в предградието на Кейптаун „Белвил" - на улица „Уилънт" №10. Досега срещу нея бе завършено едно дело - за фалшивите банкови гаранции при закупуване на село Георги Дамяново през 1993 г., като присъдата от две години затвор бе дадена на бившия служител на „Орион комерс" Веселин Дучев за лъжесвидетелстване. Меджидиева се измъкна безнаказано, защитавана лично от Коста Богацевски. Както може би ще се получи и сега. Иначе за какво са приятелите. И за какво са били привилегиите на номенклатурата, за да устрои живота на своите хора и техните деца.
Дълговете
Фирмите от кръга „Орион" дължат на банки $10.3 млн. към 1995 г. Главницата на дълговете е $9.6 млн. Според последни данни размерът на дълговете е много по-голям и надхвърля $15.5 млн. Къде са отишли тези пари: 1. „Ригел комерс" ООД - $ 600 000 2. „Рила къмпани" ООД - $ 1 165 000 до $ 1 267 596 3. ЕТ „Веска Тихомирова" - $ 770 000 4. „Имиекс" ЕООД - $ 350 000 5. „Колонел" ООД - $ 5 600 000. 6. „Орион комерс" - остатък от кредит $ 259 000. източник: ТЕМА

5.Как се краде хотел
Та докато в Столична община е в ход реституция на имота на бул. "Мария Луиза" №30, хотел "Здравец", реституция по молба на адвокат Жак Ешкенази - от Министерство на финансите същият адвокат получава писмо. В него от МФ го уведомява, че по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, след като е пълномощник на цитираните в предишните глави израелски граждани, то може да извърши продажба на притежавания от тях имот /описана е сградата на хотела/ при условие, че купувачът е местно лице. Местното лице се явява не друг, а въпросният Мариян Петров /Мариян Първи, кредитен милионер от Сливен, който след това е убит.

И така без да е упълномощаван от когото и да било, Ешкенази реституира имота на "Мария Луиза" №30 и го продава на Мариян Първи. Вече отбелязах, че конкретно споменаване на хотела в каквото и да било пълномощно на името на Ешкенази от братята Коен и техни наследници изобщо липсва. Това не пречи в смутното време на първите години демокрация, Столична община да върне имота и то без да преведе пълномощните или да се провери как връща нещо, което не е посочено и указано конкретно? Т. е. СО връща имот за няколко милиона срещу документ на иврит, представен за пълномощно, но всъщност записаното вътре е само Акт за раждане!
Върнатият имот е продаден тутакси на Мариан Първи, пари от продажбата Ешкенази не внася по сметка 11 "Местни лева/ в ДСК на името на чуждестранното лице - в случая наследници на братята Коен! Всъщност Ешкенази не е продал хотела, за да внася каквито и да било пари по сметки и да спазва Закона за сделките с валутни ценности, както е поискал служител на МФ писмено от него. Реализирана продажба на хотел "Здравец" на книга има, но внесени пари в ДСК, по сметка 11 - не. Получени и броени кеш милиони
В купчината документи по историята на собствеността на хотела, които събирах дълго следва Пълномощно от Мариян Първи до някакъв мъж, че видите ли Мариян е получил три милиона и 270 000 лева от гражданката Дияна Николова, заради което той й дава току що купения хотел! Отново само писано - документ за постъпили пари черно на бяло няма издаден.
Гражданката Дияна Николова, според написаното от Мариян Първи, плаща 3 милиона при положение, че живее в панелка в мъжа си, деца, и още няколко роднини. Това бяха чудесата на прехода - милионерки от панелки да ги вписват, че са броили милиони кеш...
Сумата по продажбата на хотела от Мариян на Д. Николова е "изплатена в брой и напълно според написаното от втория нотариален акт по продажбата на хотел "Здравец", находящ се на "Мария Луиза". Минали са две години от излизане на Закона за реституцията и една година от реституцията на половината хотел и той вече е собственост на второ лице - Д. Николова. В годината на "покупката" и "плащането в брой" на три милиона, новата собственичка ипотекира имота за един милион долара в банка БУБ - банката на Васко Нинов. Така на 27 юни 1994 Д. Н. брои три милиона на Мариян Първи за хотела, а на 14 октомври същата година тя ипотекира хотела за един милион долара. Била е собственичка има-няма и четири месеца... Пълномощни и нотариални актове безброй
В схемата по заграбването на хотела следва ново пълномощно - този път от ипотекиралата имота Д. Н. Тя дава документа не на друг а на същия Иван Ангелов, който е бил пълномощник и на Мариян Първи. Този път Ангелов получава пълномощно да се разпорежда с имота, за който е забравено да се спомене, че междувременно е ипотекиран срещу един милион долара в банка БУБ! Следва нов нотариален акт, в който Д. Н. и съпругът й срез пълномощника си Иван Ангелов продават ипотекирания в банка БУБ хотел на сина на Ангелов. Следва поредното пълномощно - този път синът на Иван Ангелов упълномощава баща си да се разпорежда с хотела, който е току що е купен от Д. Н. и съпруга й. Банката е позабравена в тези документи. Как така държавен нотариус не проверява състоянието на имота и прави нови покупко-продажби е необяснимо, но е факт и то повтарящ се непрекъснато в тази история. Следва още по-интересна сделка: синът на Иван Ангелов, който веднъж е упълномощил баща си за ипотекирания хотел, упълномощава този път самата Д. Николова /купувачка и ипотекирала хотела - бел. Л. М./да продаде въпросния имот на съпруга на Д. Николова! Денят е 25 август 1995 година и нотаруис е Ксения Белазелкова. Следват още девет месеца и сина на Иван Ангелов продава отново същия имот, този път обаче само 2/3 от него на фирма "Арес". Следва заведено дело в съда, по сделката за продажбата на хотела от сина на Иван Ангелов на съпруга на Д. Николова. Тогава се разбира, че процесният имот е всъщност предмет на публична продан по заведено изпълнително дело, че има прокурорска преписка по прехвърлянето на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Графологична експертиза доказва, че с фалшив подпис на пълномощното Д. Николова е легитимирана като представител на сина на Иван Ангелов. Съдът обявява за нищожна покупко-продажбата на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Двамата съпрузи са осъдени да заплатят разноските по делото. Съдът понякога не е наясно с много неща Съдът не е наясно и че е продаван ипотекиран имот в банка БУБ. Съдът не е наясно и че пълномощници и продавачи пълномощници и купувачи се преплитат и сменят местата си в тази уникална драма по собствеността на един имот, който на всичкото отгоре е продаден с три милиона изплатени в брой. Съдът не е наясно и че при реституцията на същия имот са били използвани фалшиви пълномощни, дадени уж от чужди граждани на един адвокат. Съдът не е наясно и че същият адвокат, след като е продал хотела, реституиран с фалшиви пълномощни, не е внесъл парите по сметка 11 в ДСК, както е бил длъжен да постъпи. Но кой постъпваше според изискванията на Закона в първите години на демокрацията - само наивниците! Съдът с много неща не е наясно. Той решава само и единствено конкретен казус, решава го правилно, още повече, че са налице фалшиво пълномощно и обявена за нищожна продажба на хотел в центъра на София. В историята се появява вече и обезпечителна заповед от истинските собственици на хотела срещу съпрузите Д. Николова и В. Петров. Така се стига до продажба на хотела от сина на Иван Ангелов на банка БУБ, отново! Банката отново купува имота, който е ипотекиран при нея за 1 милион долара на 14 октомври 1994. Сега покупката от страна на банка БУБ е 24 юни 1998 година, т. е. почти четири години по-късно. По въпросната ипотека първоначално, в нотариалния акт, с който банката купува хотела не е записано нищо. А в друг вариант на същия нотариален акт е записано, че няма вземания по изпълнително дело - делото срещу Д. Николова. Вчера стана дума, че от писмо на БНБ, е била уведомена прокуратурата за двата еднакви нотариални акта и дописването в единия на ръка. Според това дописване /"според изп. дело няма вземания"/, което БНБ не уважава, Д. Николова би следвало да е върнала взетия милион долара. Но за това няма документални данни никъде.
Половин година след тази странна покупко-продажба от страна на банка БУБ на имот, който би следвало заради документирана ипотека да е неин, хотелът отново е продаден - този път от банката на някакъв гражданин Румен Костадинов... Спирам за сега продажбите, пълномощните и неизплатени, но вписани за върнати милиони, за да обърна внимание на читателите за следното: схемата по кражбата на един имот, какъвто е хотел "Здравец" на "Мария Луиза" е проста. С бързи прехвърляния на собствеността, независимо дали са плащани изобщо някакви пари на някого, чрез ипотека, и чрез "забравяне" на ипотеката един имот сменя много често и бързо собствениците си, докато реалните собственици даже не подозират за това. Защо се правят тези маневри из дебрите на закона? Причината може да е една и проста: с маневрите е трябвало да се размие истинската собственост, да се размие документално извършена с фалшиви пълномощни реституция, с маневрите е трябвало да се "забрави" че не са внесени в МФ парите от първата продажба на имота. Много неща е трябвало да се умъглят и единственият начин за това е бясна продажба и препродажби.
Не е ясно дали реално са извършвани плащания при смяната на собствеността на хотела, не е ясно и дали е била изплатена ипотеката на хотела, ясно е, че банката, която е броила 1 милион долара по ипотека, купува имот, който всъщност вероятно й е принадлежал! А това се прави в случаи, когато се източва банка...
източник: http://lubamanolova.info/