Али баба бди над селото

Али баба бди над селото

Почитат светците си с 12 курбана, отменят джема, ако има дори двама скарани


"Никога не се разделям с ножа", усмихва се касапинът Ибрям Чобанов. Дълги години той е главно действащо лице по празници и всевъзможни курбани. И сега в Ябланово на всяка сватба под ножа падат по 9-10 шилета. И днес на венчавките се пускат кушии с бързоноги коне, а на обрязванията на малките момчета се чества с пехливански борби.
Най-тържествените жертви се принасят на тюрбетата на светците. "Имаме 12 тюрбета. През пролетта и лятото на всеки един баба се коли курбан и цялото село моли за берекет и празнува", разказва Чобанов. До тюрбетата има и малки постройки - чираклъци, на които се палят свещи за легендарните водачи.
Бабите, които пристигнали от Хорасан, се спрели на един висок връх в Балкана, където решили да премерят чудодейните си сили - опънали лъковете и пуснали по една стрела. На мястото, където паднали стрелите, поникнали дъбове - там те основали своите села. Най-почитаното тюрбе е на Али баба - в Балкана. Светецът се счита за "гьозчу" - наблюдател на местността. На другия край е гробницата на Алван баба - митичния основател на селото. Счита се, че бабите са потомци на легендарния Али Коч баба, чиято гробница се намира в Никопол. Един от най-тачените светци е Кочлу баба, който според преданието прекосил Дунав върху овен.
Освен двата големи мюсюлмански празника - Курбан и Шекер Байрам, бекташите честват и няколко други. Отбелязват Невруз - древноперсийската нова година, която тачат като рожден ден на имам Али. На Хиздерлез (Гергьовден) се извършва момински ритуал, подобен на лазаруването. Имат и пролетен празник, който съвпада с Великден - Кюфюр. Главните пости алианите извършват по време на Ашура - десетдневен траур заради смъртта на внуците на пророка - Хасан и Хюсеин, край иракския град Кербала.
От векове яблановци живеели отделно от турците сунити и се самоуправлявали. "По османско време хората от нашето село не са ги карали да дават клетва пред съда. Смятали са, че яблановци поначало не могат да лъжат", казва Мустафа Келоглан, първият поет и летописец на селото. Алианската община почти не стигала до институциите на империята. Имали си свой "другарски съд", ръководен от дедето. Когато възниквал конфликт или имало престъпление, се събирали старейшините и решавали сами. Най-често при сбиване или караница наказвали провинилия се да целуне ръка и да поиска прошка. Ако той обаче не бил съгласен с присъдата, стигало се до "гасене на свещите". Намалявали пламъка на фенера, хвърляли отгоре му черга и го налагали. Ако пак не приемел присъдата, отново го ступвали. Ако и след третия пердах виновният отказвал да се съобрази с думата на дедето, тогава му налагали "отрак". Никой в селото не го поздравявал, не му говорел и не му помагал. Когато хванели някого в прелюбодейство или да краде, го връзвали и го развеждали под съпровода на тъпан из цялото село - за посмешище и порицание.
Разбирателството е изключително важно за религиозната общност. Ако има дори двама скарани, джемът не се провежда. Преди началото на всеки обичай дедето пък призовавал, ако има сърдити хора, да излязат и да кажат. Да си простят, да се прегърнат и чак тогава церемонията може да започне.
При шиитите селският ходжа и алианският деде се допълват. "Например при сватба или при ритуала "кафадарлък" (побратимяване на семейства) хората дават клетва (също като в казармата) пред старейшината - да не крадат, да не лъжат, да бъдат верни на половинката си и да се грижат да децата и родителите си", отбелязва селският имам Мехмедали Пътърлъ.


източник: Вестник "Стандарт" - 28.02.2012г.