Насоки за развиване на "Селски туризъм"....

*Посветено на "всички, които ще кажат: Това не се отнася за с.Ябланово..."или може би няма да има такива... - а.кокоев

КРАЙ СОФРАТА
Иван Съ Петков от Монтана
В гънките на Северозапада:

П Р Е К Р А С Н А С Т Р А Н А З А Т У Р И З Ъ М -
ЖАЛКОТО, ЧЕ Е НАСЕЛЕНА…

Почти всеки кандидат за кмет тази есен говореше за “агро”, “селски”, “културен”, “религиозен” или “екотуризъм”. Това бяха понятията в употреба. Посланията носеха етикети с надежда за промяна и нов поминък - “развиваме туризъм, нашата страна, природа и традиция са интересни…”.

Във връзка с туризма ще споделя собствен опит с четящата публика. През отминалото лято /2003/, в края ни /Монтана – Берковица/ гостуваха за две седмици петнадесет момичета и млади жени от седем страни: Австрия, Германия, Франция, Шотландия, Испания, Италия и Япония. Момичетата бяха поставени в ситуация на културен туризъм. Мястото - едно от нашите села. Младите дами опознаха нравите, бита и традицията в десетки планински села. Активно бяха посещавани: Монтана и Берковица, по един път - Белоградчик, Лопушанския манастир и Видин.

Това гостуване бе един интересен експеримент, при което лъсна примитивен балкански манталитет, а от своя страна той унищожава добрите намерения за нов поминък - чрез развиване на туризъм. Става дума за отблъскващата духовна и битова нищета на съвременния българин. За онези самоунищожителни черти в характера ни. Вероятно тези писания ще раздразнят мнозина, но ето фактите:

· Символът - невъзможни тоалетни – омазани, непочистени, смрадливи, неудобни, построени навън в двора, с бълбукащи лайна. Съпоставено с възприятията на западния човек, българската и най-вече селската дворна тоалетна поражда шок, отврат и изумление. Иронично може да се каже, че това е най-голямата туристическа атракция. Тя ще се помни цял живот, това ще е символът за страната ни в представата на пътуващия човек: Айфеловата кула, Ермитажа, Лувъра, гондола, бикове, пирамида, Китайската стена, ски…; и някъде в този порядък е уханието на българската тоалетна. По-обобщаващата дума е балканската, но това не ни оправдава. Един ден групата отседна в Лопушанския манастир за обяд. Всяка една от младите дами направи сметка от 10-15 лв. Човешко е в определен момент да попитат сервитьора: “Извинете, къде е тоалетната?” Отговор: “Ей там, в дъното на двора”. Пет момичета отиват до малката бяла къщурка, отварят вратата и виждат купчина хартийки, омазани дувари, големи и опасни триъгълни дупки, кошер от мухи, дълбока и смрадлива бездна. Оглеждат и смутено се връщат. Минава време и проблемът става сериозен, битово опасен. Става скандал. Сервитьорката дава ключ за тоалетната в сградата и троснато предупреждава: “Само да сте оцапали, не отговарям”. За съжаление тоалетната е портрет на нашата душевност.

· Битие и човек – всеобща и въздесъща мръсотия. Всеки хвърля къде какво завърне и където му падне: фасове, хартия, смет, дамски превръзки, фекалии… От прозорците, пред жилищни сгради, на улицата, пред портата, в дерета и ливади, в реки и бари, независимо къде се намира, в Монтана, Берковица или другаде. Селата са заобиколени и отрупани с боклуци, гюбре, умрели животни… Гари, спирки и автогари опикани, смрадливи и неприветливи. Подлези – усрани. Обществен транспорт също смрадлив, прашен, очупен и ръждив. Хубави околности, но тук-там някой се е облекчил, като е изхвърлил я каруца, я камион с боклуци и по този начин смущаващо очовечава природата.

· Скачащи бълхи - навсякъде: в селските дворове и къщи, по улици, гари и автогари, в обществения транспорт, заведенията и обществените институции. Навсякъде от Монтана до балкана. Западният човек, свикнал с други маниери, когато го ухапят бълхи получава обширен аленочервен обрив.

· Отчайваща комуникация - навсякъде по улици и пътища има дупка до дупка и в нея отново дупка. Няма табели и знаци, където има пътни знаци, те са изкривени или простреляни с куршуми. Крайпътната панорама: фон - високи сини планини, зелени хълмове – километър/два, я полуразрушена сграда, я опърлени ливади с обгорели дървета, пустеещи ниви и градини. Внушението е – “внимание, опасно”. Това затруднява придвижването от едно място до друго и не създава удобства на туриста, освен ако се приеме за романтично преживяване.

· Обществен модел – няма сигурност и лична неприкосновеност в българското село. Една нощ селски ерген, с прякор “Джисиемът”, но можеше да бъде “Свинята”, “Главестия” или “Пора”, направи неуспешен опит да прерови багажа на младите дами, бе усетен и изгонен с писъци, но за жалост стори ужасяваща уплаха и смут. Може ли да третираме туристите както самотните и беззащитни баби на село? – “Бабке-кебабке, дай си пенсията или …!”

· Липсата на редовно водоснабдяване - туристът не може да не се къпе през деня, особено ако е лято.

· Младият мургав и ухаещ български мъж, който възприема усмивката и добрите обноски за любовни нишани и веднага отговаря с цинично предложение за секс.

Ето защо платформите и програмите за развитие на туризъм, с адрес “селото са обречени и утопични. Днешният човек чака държавата да му помете двора, почисти улиците и измие тоалетната, ако тя не е в състояние да стори това - идва Европа или САЩ.

Не са нужни чужди капитали за създаване на битови навици и култура – метла, кошче за боклук, измити тоалетни, къпане, усмивка и внимание към себеподобните - нужен е вътрешен порив.

Кметовете кроят и полагат усилия, къде повече, къде по-малко, но те са зависими от гласоподавателите си, ако поискат промяна на битуването и наложат санкции и принуда, това означава да не бъдат преизбрани. Ето защо има диктатура на посредствеността и оциганяването, която предопределя битието. Това са националните особености на нашата демокрация! Иначе статистиката отчита индекси и успехи, надува чалга и на никого не му прави впечатление, че живеем в септична яма, която не е туристическа атракция – не се отчита обстоятелството, че в днешно време чистоплътността и усмивката носят икономически успех.


*** Забележка: Използувах случая с групата от петнадесет млади дами за сравнение и провокация -
между нашия манталитет и бъдещето ни, което шумно очакваме с писъци на гайди.

публикувано: http://www.omda.bg/bulg/news/entry_news.html